Publicitade R▼
Definição e significado de безумен
Definição
безумен (adj.)
1.който е предизвикан от прекомерно вълнение; докаран до състояние на възторг, опиянение, ужас или друга силна емоция
2.лишен от смисъл или разум, противоречащ на здравия разум
3.в който не се влага разум
4.който страда от психическо заболяване
5.който се характеризира с отсъствието на смисъл, съдържание, който не демонстрира наличието на разум
Publicidade ▼
Sinónimos
безумен (adj.)
абсурден, безразсъден, безсмислен, глупав, душевноболен, ексцентричен, идиотски, луд, неблагоразумен, неистов, нелеп, ненормален, неразумен, обезумял, смахнат, щур
Ver também
безумен (adj.)
↗ лудо ≠ в разсъдък, здравомислещ
Publicidade ▼
Dicionario analógico
безумен (adj.)
qui est, ou semble frappé de folie (fr)[Classe]
devil (en)[Semblable]
развълнуван, разстроен[Similaire]
безумен (adj.)
preposterously; nonsensical; preposterous; absurd (en)[Classe]
bête (fr)[Classe]
необичаен; странен[Classe]
ridicule (fr)[Classe]
factotum (en)[Domaine]
SubjectiveAssessmentAttribute (en)[Domaine]
глупав, неразумен, смешен[Similaire]
безумен (adj.)
небрежен, невнимателен, нехаен[Similaire]
безумен (adj.)
Conteùdo de sensagent
- definição
- sinónimos
- antónimos
- enciclopédia
calculado em 0,032s