Кондензатор
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- Тази статия е за електронния компонент. За топлотехническото устройство вижте Кондензатор (топлообменник).
Кондензаторът е пасивен градивен елемент, който притежава електрически капацитет.
Съдържание |
Устройство
Кондензаторът представлява електронен компонент, който съхранява електрически заряд, но пропуска променлив ток. Обикновено е изграден от два или повече проводника, разделени с диелектрик . Проводниците са оформени почти винаги като пластини с различна форма и взаимно разположение.
История
През 1745 година немският физик Евалд Юрген фон Клайст и холандският физик Питер ван Мусхенбрук създават лайденската стъкленица, която е първият кондензатор.
Основни параметри
- Номинален капацитет — проектната стойност на капацитета на кондензатор, която е означена върху корпуса му;
- Толеранс — допустимото отклонение от номиналната стойност на кондензатора, най-голямата разлика между истинския и номиналния капацитет при използвания начин на производство. Измерва се в проценти и бива ±5%, ±10%, ±20%. При електролитните кондензатори толерансът е несиметричен — от -20% до +100%;
- Работно напрежение — най-голямото напрежение между електродите на кондензатора, което по време на работа не бива да се превишава. В противен случай ще настъпи пробив в диелектрика и кондензатора ще се повреди;
- Пробивно напрежение — напрежението, при което се получава необратим пробив в диелектрика на кондензатора;
- Загуби в кондензатора — загуби на електрически ток в активната съставка на импеданса;
- Мощност на кондензатора — максималната реактивна мощност, която може да бъде проведена през кондензатора без повреда. Зависи от работното напрежение, от сечението на проводниците и плочите и от общите загуби.
Постоянни кондензатори
Кондензаторите с постоянен капацитет се наричат „постоянни кондензатори“. Техният капацитет се определя по време на тяхното производство и след това не може да бъде променян. В зависимост от използвания диелектрик съществуват няколко вида постоянни кондензатори:
- Хартиени — състоят се от 2 станиолови ленти, изолирани помежду си с импрегнирана хартия. Намират приложение за работа само при електрически сигнали с ниска честота.
- Слюдени — При тях диелектрикът е слюда. Произвеждат се с неголеми капацитети и се използват при високи честоти.
- Керамични — При тях диелектрикът е различни видове специална керамика и намира най-голямо приложение сред постоянните кондензатори. Според конкретния вид керамика работят при ниски или високи честоти.
- Стирофлексни — приличат по конструкция на хартиените, но тук диелектрикът е от стирофлекс — тънка прозрачна лента (фолио) от полистирол.
- Пластмасови - диелектрика е от други пластмаси.
- Електролитни — характерно за тези кондензатори е, че имат голям капацитет при неголям обем. При тях като диелектрик се използва тънък слой от диалуминиев триоксид. Корпусът на кондензатора е отрицателен и осъществява електрическа връзка с електролита т.е. има задължителна полярност, която при монтаж трябва да се спазва. Тоест това са кондезатори за работа при постоянно пулсиращо напрежение.
Променливи кондензатори
Кондензаторите с променлив капацитет (променливи кондензатори) могат да изменят своя капацитет в определени граници при настройка в електрически схеми. Промяната в капацитета се извършва чрез промяна на ефективната площ на плочите на кондензатора — плочите се изместват една спрямо друга. Диелектрикът при променливите кондензатори е въздух (въздушни кондензатори) или керамика.
Вижте също
Източници
.